Любопитни факти

Основополагане на доброволната пожароспасителна дейност

Документите свидетелстват, че заплащането на труда на пожарникарите през 1888 г е ниско. Управляващият пожарната команда получава 55 лв. месечна заплата, а заплатата на пожарникарите е 40 лв. В сравнение със заплатите по това време на други общински служители, посочените възнаграждения не са никак високи.

Основополагане на доброволната пожароспасителна дейност

От описанието на пожарникарските униформи, направено в заседание на Общинския съвет в Хасково през 1908 г. се вижда, че "на пожарникарите куртките и панталоните са от тъмносин Карнобатски шаяк с червени малки пагони на раменете и червено сукно на яката на куртките и червени кантове по шевовете на панталоните, шинелите - от обикновено сиво шинелено сукно, а пагоните - червени, с жълти солдатски копчета, фуражките - сукно според цвета на куртките с червено сукно наоколо и с козирка отпред и ботуши".

  • Благотворителните инициативи на ГДПБЗН

    Традиционно, в знак на солидарност, 14 септември – професионален празник на пожарникарите и началото на учебната година бяха отпуснати помощи на 48 деца деца на загинали и пострадали при изпълнение на...
  • "Седмица на пожарната безопасност" 2019

    В периода от 9-ти до 13-ти септември 2019 г. предстои традиционното провеждане на  „Седмица на пожарната безопасност”, както и честването на професионалния празник на служителите...
  • Ние сме НАТО и помагаме при бедствия и пожари

    По случай навършването на 70 години от създаването на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и 15-годишнината от членството на Република България в нея, Главна дирекция „Пожарна...
  • 82 години от полагането основите на държавната...

    ДО СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ГДПБЗН - МВР  Уважаеми колеги, Изминаха 82 години от момента, в който c царски указ бяха положени основите на държавната политика, ангажирана със защитата на населението,...
  • Публикуван е брой 6 на списание "SOS 112"

    Юнския шести брой на електронното списание SOS112 е наличен! https://issuu.com/spisaniesos112/docs/sos112_br06-18 В броя можете да намерите: - Финалния етап на нашия младежки проект DISBEG по...
Основополагане на доброволната пожароспасителна дейност

Доброволческо пожароспасително дело в България

 

Първото доброволно пожарно дружество в България -“Развитие”, е основано в Русе през 1896 г. по инициатива на пожарния командир Димитър Тролев, но скоро престава да съществува (причината е това, че пострадалият при пожар командир заминава на лечение).

На 10 март 1897 г. в София, пак по инициатива на Димитър Тролев (вече пожарен командир в София) и с подкрепата на тогавашния кмет Мартин Тодоров, група столичани и част от дружество “Юнак” основават доброволна пожарна дружина. Основаването на дружината, настанена в сградата на Столичната пожарна команда, се посреща с въодушевление и облекчение от столичната общественост. За кратък период численият състав на доброволците достига 100 души.

През м. юни 1910 г. са утвърдени Устав на доброволните пожарни дружини и Правилник за управлението на доброволните пожарни дружини. Формулираните в тях цели са оказване на помощ при гасене на пожари и при ликвидиране на различни природни бедствия и “злополучия”, както и самостоятелно гасене на пожари в населените места. В последващото развитие на доброволните пожароспасителни дружини целите на тяхното функциониране се разширяват. Особено се набляга на противопожарната пропаганда и обучението на населението. Развива се и издателска дейност. В редиците на доброволците са привлечени изтъкнати интелектуалци и специалисти от различни области на живота - лекари, архитекти, инженери, ветеринарни медици и др.

На Първия и Втория пожарникарски събор на пожарните командири през 1905 и 1906 г. е поставен въпросът за организиране на доброволни пожарни дружини и изготвяне на проектоустав за доброволни пожарни формирования в градовете и селата.

След десетгодишно прекъсване през 1906 г. русенското дружество “Развитие” е преучредено като Първо доброволно пожарно дружество “Спасител”. За командир е избран Петко Якулов - един от най-ревностните дейци на доброволното пожарно дело в България. Дружеството има и свое знаме с надпис “Първо българско пожарно дружество “Спасител - 1906 г.”, което е сред най-ценните експонати на музейната сбирка, посветена на пожарното дело у нас в гр. Русе. Към края на същата година доброволна пожарна дружина със състав от 25 човека е сформирана и в град Шумен. За председател е избран един от инициаторите - Иван Попов, служител в прокуратурата. Останалите членове били от пощата, банките и интелектуалци.

Командирът на Софийската пожарна команда Димитър Тролев и група столични граждани, подкрепени от кмета Мартин Тодоров, основават през 1907 г. доброволно пожарно дружество. То наброява около 100 членове, които съвместно с градската пожарна команда участват при гасене на пожари и оказват помощ на гражданството при бедствия и злополуки. Дружеството има свой устав. Доброволците плащат членски внос, без да получават каквото и да било възнаграждение.

През м. юни 1910 г. са утвърдени Устав на доброволните пожарни дружини и Правилник за управлението на доброволните пожарни дружини, публикувани в бр. 3 на сп. “Пожарно дело” от 1906 г. Според устава, дружината била задължена да гаси пожари съвместно с пожарната команда и да оказва помощ при всякакви бедствия и злополуки, както и самостоятелно да гаси пожари в населените места.

През 1925 г. доброволците се снабдяват със свои уреди, съоръжения и формено облекло. По това време те се обособяват като самостоятелна команда със свой командир и добре подготвени членове доброволци, които дежурят в сградата на Софийската пожарна команда. През 1925 г. дружеството започва да издава сп. ”Спасител”, чрез което пропагандира пожарното и спасителното дело у нас.

Примерът на трите града е последван и в други населени места. Доброволни пожароспасителни дружини са създадени и в градовете Шумен, Враца, Горна Оряховица, Видин, Варна, Оряхово, Тетевен, Габрово, Велико Търново, Пловдив и други градове - всичко 21 дружини за страната.

През 1926 г. доброволните пожароспасителни дружини се свикват на обединителен конгрес, на който създават Съюз на доброволните пожароспасителни дружини в България “Спасител”. През 1927 г. е Вторият редовен конгрес на съюза. И двата конгреса са проведени в София и основното е търсене на материална подкрепа от държавата.

Третият редовен конгрес на съюза се е състоял в Русе през ноември 1928 г. На него се поставя началото на състезанията по пожароприложен спорт.

Четвъртият редовен конгрес се провежда в Кюстендил през 1930 г. Специалният конгресен брой на сп. “Спасител” от 1930 г. е сред най-ценните експонати в музейната сбирка за историята на пожарното дело у нас в сградата на ГДПБЗН - МВР в София. Следващият конгрес на доброволците се провежда  през 1931 г. в София. През 1933 г. е последният конгрес, състоял се  в Пловдив.

През периода 1924 - 1934 г. доброволните пожарни дружини в България са много добре организирани и развиват активна дейност. Те имат свой устав, плащат членски внос, снабдени са със съоръжения и имат формено облекло. Най-добре организирана е софийската доброволна дружина, която от 1931 до 1934 г. издава сп.”Пожарогасително дело”. Доброволните противопожарни дружини се подпомагат и от фонд “Пожарно дело”, основан през 1924 г.

През времето на своето съществуване ДПСД “Спасител” в България са най-дееспособните граждански сдружения в страната. В културно-просветно отношение доброволците стояли на високо ниво и били двигател на пожарното дело в страната.