• Пожарникар от Сандански с награда от...

    В рамките на Седмицата на гората Изпълнителната агенция по горите награди мл. експерт Георги Парасков, началник на дежурна смяна в РСПБЗН – Сандански. Грамотата и предметната награда му бяха връчени...
  • 14 години Ангели от Лим

    Днес се навършват 14 години от трагичния инцидент на река Лим в Сърбия. На 4 април 2004 г. група от 34 ученици и 16 възрастни се прибират от екскурзия в Дубровник. Повечето от пътниците в автобуса са...
  • Пожарникар на годината - 2017 г.

    Зам.-министър Балабанов: Ръководството на МВР ще продължи да подкрепя своите пожарникари. От името на министъра на вътрешните работи той изрази признателност към труда на служителите на ГДПБЗН, които с риск...
  • В ГДПБЗН бе проведена традиционната...

    Традиционно, в знак на солидарност по повод коледните и новогодишни празници, в ГДПБЗН бе организирана и проведена благотворителна инициатива за подпомагане на деца на загинали и пострадали служители при...
  • С очите си видях бедата 2017 г.

    На 27-ми октомври в сградата на ГДПБЗН - МВР бе направено журиране на русунките, участващи в заключителния етап на конкурса за детска рисунка "С очите си видях бедата" 2017 г. Преподаватели от Национална...
14-ти септември

През 1905 г. в София се организира Първият пожарникарски събор в България. Както по цяла Европа, така и у нас обединяването на пожарните служби се провежда с цел подобряване и уеднаквяване на обучението и развитие на техническото въоръжение.

Инициатори на събора са пожарни командири от страната със значителен опит и професионална подготовка. Това са командирът на столичната пожарна команда Димитър Тролев, командирът на пловдивската пожарна команда Георги Атанасов, командирът на бургаската пожарна команда Руси Кожухаров, пожарният командир на Татар Пазарджик (дн. гр Пазарджик) Найден Николов и пожарният командир на Станимака (дн. гр. Асеновград) Тодор Боев. В работата на събора вземат участие 17 пожарни командири и 10 командири на доброволни дружини.

Съборът е свикан на 14-ти септември 1905 г. в София и се провежда до 18-ти септември. Разискват се състоянието на пожарните команди и тяхната техническа въоръженост, правилата за устройство на градските пожарни команди, проектоустав за доброволните противопожарни дружини, мероприятия за подобряване на положението на пожарникарите, осигуряването им в случай на злополука и др. въпроси. Констатира се сериозно изоставане на пожарната защита в селата и малките градове. 

По време на събора се основава дружество на пожарните командири и се приема решение за издаване на списание “Пожарно дело” като негов орган. Пожарникарското дружество представлява пожарникарите при предложения и преговори с държавата. Утвърждава се традицията периодично да се провеждат събори (конгреси) на пожарните командири.

Поставените цели на Първия пожарникарски събор, въпреки големите трудности, се  реализират. Инициаторите на събора се заемат с изключителна преданост, енергия, професионализъм и всеотдайност с мисията за просперитет на пожарното дело и се изявяват като обществени личности, признати от цялото българско общество. Постигнатото в тази област получава и международна известност и признание. През 30-те години у нас е изграден модел за осигуряване на пожарната сигурност и защита на населението от бедствия, който е характерен и днес за развитите европейски страни.

През 1995 г. с Решение № 385 на Министерския съвет на Р България датата 14-ти септември (откриването на Първия пожарникарски събор) е обявена за Професионален празник на служителите на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението”, с което е възстановена традицията, по решение на Първия пожарникарски събор, тази дата да се отбелязва като патронен празник на пожарните команди в страната.

Всяка година на тази дата българските пожарникари отбелязват своя празник тържествено и с разнообразни инициативи – отслужване на водосвети за здраве и успех, поднасяне на венци и цветя в памет на загинали колеги пожарникари, награждаване на служители от ГДПБЗН и нейните териториалните звена, срещи с ветерани и мн. др.