ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ

Чирпанското земетресение е поредица от сеизмични трусове между 14 и 25 април 1928 г. край Чирпан, Поповица и Гълъбово в Маришкия сеизмичен район в Южна България. Най-силният от трусовете се случва на 18 април и е с магнитуд 7,0 по Рихтер. След първия трус са разрушени почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (днешен Първомай). Седем хиляди семейства остават без покрив, деформирани са железопътни линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва Меричлерският минерален извор. Вторият трус разрушава близо една трета от град Пловдив. Поредицата от земетресения засягат една седма от територията на България с над 400 хиляди души население. Жертвите са 107 души, 500 човека са ранените. Земетресенията причиняват общо щети на стойност около 3,3 милиарда лева. Над 72 хиляди сгради са засегнати, като около 26 хиляди сгради от тях са разрушени.

Какво е земетресение?

Земетресението (наричано още земетръс) представлява разклащане на земната повърхност, породено от разместване на част от земната кора и внезапно освобождаване на голямо количество енергия. Разпространяването на трептенията в земните пластове се нарича сеизмична вълна.

Какви са причините за земетресенията?
Земетресенията настъпват вследствие на натрупано напрежение и деформации в земната кора. Те могат да бъдат толкова силни, че да разрушат цели градове и да предизвикат цунами, свлачища и дори вулканични изригвания. Земетресенията се измерват с помощта на сеизмометри, като най-често се използва скалата на Рихтер.
Преобладават тектонските причини, а земетресенията, породени от тях, имат най-голям обхват и причиняват най-големи поражения.
Други естествени земни причини, предизвикващи земетресения са вулканичната дейност, срутванията в големи карстови празнини или в стръмни планински склонове и други.
Четири човешки дейности също могат да предизвикат земетресения: съхранението на големи количества вода зад бент (и евентуално изграждане на изключително тежка сграда), пробиване и инжектиране на течност в кладенци и добивът на въглища и нефт при сондиране.

Какво да правите при усещане на първия трус?
Не напускайте сградата, в която се намирате;
Запазете самообладание и не хуквайте към асансьорите и стълбите;
Заемете най-безопасното място в сградата – под рамка на врата, близо до вътрешна стена, колона, под стабилна маса или легло;
Ако трусът ви завари зад волана – спрете на безопасно място и изчакайте;
Ако сте в обществения транспорт, изчакайте края на труса в превозното средство;
Ако сте на улицата, застанете далеч от сгради и далекопроводи.

Какво да правите след преминаване на първия трус?
Ако сте в дома си, изключете електричеството, газта и водата;
Вземете РАНИЦАТА ЗА БЕДСТВИЯ и бързо напуснете сградата;
Слезте по стълбите, не използвайте асансьора;
Осигурете предимство на майки с деца и на възрастни хора;
След като излезете от сградата, застанете на открито място, на разстояние равно най-малко на височината на най-близката постройка;
Не заставайте под далекопроводи, електрически, трамвайни и тролейбусни мрежи;
Окажете първа помощ, ако около вас има пострадали хора;
Обозначете местата, за които предполагате, че има затрупани хора. Помогнете им, ако това е възможно;
Следете съобщенията по радиото, телевизията, местни радиовъзли;
Спазвайте указанията на спасителните екипи.
Спазвайте обществения ред.

Какво да правите след земетресението?
Структурите на МВР и Националният институт по геофизика, геодезия и география – БАН ще излъчат съобщение с полезна, съобразена с обстановката информация за действията, които трябва да бъдат предприети;
Можете да влезете в жилището си само след основен оглед на сградата и проверка, направена от компетентните органи;
Не претоварвайте телефонните линии с ненужни телефонни разговори, кратко съобщете на близките си за състоянието си;
Спазвайте висока лична хигиена и не пийте вода от непроверени източници;
По време на бедствия нараства престъпността, бъдете внимателни, пазете имуществото си и подайте сигнал при нередности.