Съвет за намаляване на риска от бедствия към Министерския съвет

Работната среща се проведе под председателството на заместник-министъра на вътрешните работи Моника Димитрова-Бийчър.

На днешното заседание на Съвета за намаляване на риска от бедствия към Министерския съвет гл. комисар Николай Николов, директор на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ представи проектите на Национален профил на риска от бедствия и План за управление на риска от бедствия в България. В последвалата дискусия бе подчертано, че документите се основават на разработените в рамките на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между вътрешното министерство и Международната банка за възстановяване и развитие проекти, като бе отбелязано, че е свършена значителна по обем и качество работа. Представителите на институциите, включени в съвета, се обединиха около идеята, че е необходимо да бъдат насърчавани инициативите, водещи до развитието на капацитет по отношение управлението на риска от бедствия в страната.

В рамките на заседанието ст. комисар Александър Джартов, директор на Дирекция „Държавен контрол и превантивна дейност“ в ГДПБЗН запозна Съвета със събраните данни за бедствията в страната. Тези данни е необходимо да бъдат верифицирани и въведени в Системата за мониторинг на Рамката от Сендай за намаляване на риска от бедствия 2015 – 2030 г, за да бъде проследен напредъкът на страна ни при изпълнението ѝ. Основен акцент бе поставен върху подобряване на събирането, съхраняването и споделянето на данни за бедствията, което би подобрило оценката на риска, както дейностите по превенция и подготовка за справяне с негативните последици от тях. Верифицираните от Съвета данни предстои да бъдат въведени в онлайн платформата на ООН.

Пред Съвета за намаляване на риска от бедствия бе докладвана и информация за реализирането на дейности от Годишния план за 2021 г. за изпълнение на Националната програма за намаляване на риска от бедствия 2021 – 2025 г. Участниците в заседанието обсъдиха необходимостта от по-сериозен ангажимент при изготвянето на бъдещите Годишни планове по отношение на предвидените бюджети и индикаторите за тяхното изпълнение. За постигането на максимална ефективност използваните показатели трябва да се основават на специфичност, измеримост, отговорност, реалистичност и времева обвързаност. По този начин ще бъдат създадени ефективни планиращи документи, на чиято база ще се изготвят обективни анализи за напредъка по отношение на намаляването на риска от бедствия.